pavli (Павлина Петрова)
511 1311
4.04.2021 г., 0:01 ч.

Предел 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
757 1 4

Стигнах онзи предел,

където мразът пари,

трапчинките ми са застинали,

мислите – безпощадни

и мълчанието е толкова красноречиво,

че се превърнах в гладен кратер,

който поглъща обоселите истини на помъдряването...

Свистят край мене мислите променливи...

със шумно ветровито вдишване...

с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои

и глухи остатъци от нахапана тишина...

Солта по ресниците ми изгори

и последните цветни нюанси.

Вече не се познавам...

Бодлива съм.

Нищо не ме боли.

Сиво е... Дори не е студено...

Безчувствена ли съм?

Това е границата...

 

© Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро да е утрото ви!
    Все си повтарям: "Когато всичко отива по дяволите, ти не отивай с тях." Такива неща. Благодаря ви, че спирате при мен.
  • Свистят край мене мислите променливи...
    със шумно ветровито вдишване...
    Страхотни сравнения!
  • "Сиво е... Дори не е студено...
    Безчувствена ли съм?
    Това е границата..."

    Това състояние ми е познато от векове. Ала то не е границата, защото всъщност граница няма. Това е само точка на сгъстяване. Но има и още много други такива. Дори безбройно много. Интересен стих, плод на своеобразна емоционално-ментална равносметка, който обогатява читателя със сравнение,
    касаещо собствените му преживявания. Поздравление, Павлина!
  • "с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои

    и глухи остатъци от нахапана тишина..."

    !!!
Предложения
: ??:??