Ако дойдеш, ще ти отворя -
без думи ще те прегърна.
Как искам да се повтори
мигът преди да си тръгна!
Любов ли е - или омраза,
не знам, но не искам
да свършват чувствата
и това, което ми каза,
миг преди да си тръгна.
Толкова, толкова ми е тъжно
и във сълзи се давя,
но не мога да върна
кадъра
с мига преди да си тръгна.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
