Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно
да простиш на врага си без злост,
да покажеш, че винаги може
да остане за всеки любов.
Предизвиквам те – ден да си истински,
толкоз истински, че в миг на тъга,
да ми кажеш със кротка усмивка:
- Да, мила това е смъртта!