Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно
да простиш на врага си без злост,
да покажеш, че винаги може
да остане за всеки любов.
Предизвиквам те – ден да си истински,
толкоз истински, че в миг на тъга,
да ми кажеш със кротка усмивка:
- Да, мила това е смъртта!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
