Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички
златно слънце в небе от дантели сънуват.
И сънува побелялото дворче тревички.
А капчуците сребърни нишки рисуват.
Още месец...
След него ще възкръснат дървета
като в приказка - с жива вода. По земята
млада пролет изпъстрена сръчно ще шета...
А на покрива котката пак ще гони луната.
© Деа All rights reserved.
Честита Баба Марта, приятели!