Oct 19, 2012, 1:38 PM

Предвидливост 

  Poetry » Other
495 1 9

Затварям Есента в буркани

с последни слънчеви лъчи.

Щом зимната тъга ме хване

и самотата загорчи,

 

ще си отворя Есен вкъщи.

Ще пръсна в стаята листа.

И в януарски студ намръщен

ще срещам жеравни ята.

 

Сред халите на февруари

два кестена ще светят в мен.

Напук на зимните кошмари,

ще топлят зимния ми ден.

 

И паяжини ще проблясват,

когато вятър зафучи.

Небе ще виждам – синьо, ясно –

със нови есенни очи.

 

А щом денят ми стане тесен

и ме издебне самота,

ще си отпия глътка Есен

и ще дочакам Пролетта.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??