Предвидливост
Затварям Есента в буркани
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи.
Ще пръсна в стаята листа.
И в януарски студ намръщен
ще срещам жеравни ята.
Сред халите на февруари
два кестена ще светят в мен.
Напук на зимните кошмари,
ще топлят зимния ми ден.
И паяжини ще проблясват,
когато вятър зафучи.
Небе ще виждам – синьо, ясно –
със нови есенни очи.
А щом денят ми стане тесен
и ме издебне самота,
ще си отпия глътка Есен
и ще дочакам Пролетта.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Топличко е тук! 
