19.10.2012 г., 13:38

Предвидливост

630 1 9

Затварям Есента в буркани

с последни слънчеви лъчи.

Щом зимната тъга ме хване

и самотата загорчи,

 

ще си отворя Есен вкъщи.

Ще пръсна в стаята листа.

И в януарски студ намръщен

ще срещам жеравни ята.

 

Сред халите на февруари

два кестена ще светят в мен.

Напук на зимните кошмари,

ще топлят зимния ми ден.

 

И паяжини ще проблясват,

когато вятър зафучи.

Небе ще виждам – синьо, ясно –

със нови есенни очи.

 

А щом денят ми стане тесен

и ме издебне самота,

ще си отпия глътка Есен

и ще дочакам Пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...