Прегърнати
Тази нощ изви се буря
и гората страшно разлюля,
а в утрото, разбудено от слънцето,
ужасяваща картина се разкри.
Насред почупени дървета
край клони, разпилени настрани,
останал беше само ствол разцепен
от вековното дърво следи...
Мълнията била е безпощадна.
Намерила бе този стожер стар
и свирепо, безогледно
пуснала бе в клоните пожар.
Клетото дърво не издържало
и отпуснало разкъсана снага.
Но клоните му сухи и преплетени
все още го държаха над земята.
Миг преди да затъгувам
за погубената стара върлина̀
пред очите ми изскочи образ чуден
в дървото огънят изваял
две прегърнати "тела".
И втори трус във мен избухва
отскачам бързо настрани.
Да, това не бе илюзия
природата любов бе сътворила.
Просълзена от внезапно умиление
вглеждам се във овъглените "тела"
те щяха да останат все така прегърнати,
макар загубили корона и листа.
© Весела Маркова All rights reserved.
