Прехласнато
Морето падна на колѐне,
прехласнато от синевата!
И в миг, от нея озарено,
в сърцето си я запечата!
И се морето развълнува,
и развилня, и разбесня се,
и че по него тя заплува —
да я обича — не миряса!
Ех, ти море ощастливено,
от синевата запленено,
чрез нея — ведро, възвисено,
разхълцано и насълзено!
.....................................
Море и синева едно са! —
Че ги любов подкокороса!
Едно! море и синева са! —
Нали ги обич короняса?!...
© Стоян Минев All rights reserved.
