Прекраснице, обичам те до вик!
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми, но ще я свлека от тебе,
ща да съм твоят шеметен елен, а ти – сърна! – на моя сетен хребет,
да те пилея в гъвкави треви! – да те разстилам в дъхави дъбрави,
хореи в мен поетът да взриви, и Господа, ведно със теб, да слави! –
Прекраснице, обичам те до вик! – приличаме си с лудите в Наречен.
Със теб изпращам всеки земен миг със мисълта, че ти ме стори вечен.
© Валери Станков All rights reserved.
