Преродена
Вдишвах се, чрез полъха на вятъра,
и се издишвах със смеха на думите.
Наредих пъзел от безумието на лятото.
Сутрин рано. Във Лъчите будех се...
От хаоса си подредих и стая
и заживях там - като във Кралство.
Начертах на ръцете си Безкрая
и жигосах се за доказателство.
Опитомих чувствата – като змия.
Неспособна, да хапе във страни.
Разкъсах кожата изгнила,
до частици прах я изпепелих..
Разпръснах пепелта ù над Родопа
и внезапно ослепях от красота...
Ожаднях да бъда себе си отново,
вдишвах и заплаках, да се ПРЕРОДЯ...
© Силвия Илиева All rights reserved.
