От мечтите ти камъче цветно
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда,
и редиш го по детски несръчно.
Да удариш звънчето подвежда,
крайчето донапасва се мъчно.
А в игрите на волята крепне
нравът буен, играе везната.
Идва шансът, където не трепне
зорък поглед и пот е цената.
© Светличка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
