Sep 25, 2016, 7:21 PM

През мрака

  Poetry » Other
754 0 0

 

През мрака често път ще си пробивам.

Да търся Аз в него изгубената светлина.

На всичко искам в тоз живот да се любувам,

мълчаливо да преглъщам всичко в моята душа.

През мрака всичко най добре се вижда,

скрито от онези хорските очи.

В сърцето тихо, тихо любовта ще ми приижда,

нищо в устата няма да горчи.

През мрака Аз на всички ще прощавам,

ще пращам любовта във вашите души.

Знайте в живота Аз не се предавам,

Обичта, обичта не може никой да ми заглуши.

                                                В.Й. 25.09.2016г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...