Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше.
Тъгата ми по навик бе разсеяна.
Клишето, че - лекува времето
покой ми даде да те изживея...
Премислях те. Със мъжката си логика,
която я пометоха стихиите
на страстите и мойто слабоволие,
и цялата събрана в теб, магия! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up