Приказка за ламята и змея
Страшилище змеят Горан бе известен
Всяваше ужас в ума на всеки местен.
Тичат да се крият кой където може
На гнева му огнен да не се изложат.
Горан бе змей със огнен нрав,
имаше характер вироглав.
Сега, през поля и през диви баири
бе тръгнал той невеста да си дири.
А нямаше такива, малко явно бяха
С други дракони надалеч летяха.
Горан на ни една не можа да се спре
Докато не зърна ламя в едно дере.
И тя видя го, и се ядоса не на шега.
Че туй дере владееше го само тя.
Срещу Горана скочи и с огън го заля.
А той отвърна и обгърна ги заря.
Така се пърлиха във огнени премени.
Преди да паднат на земята изтощени.
Върви си змейо, тук живея аз!
Просъскала му беше ламята.
А не ще ме ли земеш гост у вас?
Бе казал той тогава за отплата.
Спаска съм аз, върви оттук далече!
Ламята тука ядно го пресече.
Горан зоват ме и не се страхувам.
В пещерата с теб ще пренощувам!
- Върви си, иди търси змеица!
Аз съм тука странна птица!
- Змеиците не са ми по вкуса,
търся някоя да ми е по беса.
Така спориха, а после падна мрак.
Ламята скри се в гъстия листак,
а Горан остана сред гъстата дъбрава,
над тая случка сам да разсъждава.
На сутринта намери той следите,
така умело в тъмнината скрити.
На входа на пещерен се той показа
И думи „нежни“ му ламята каза:
- Върви си, това е моята пещера!
- Ще остана, бъди със мен добра!
- Никой не смее да остава с мене.
- Нямам аз къде пък да се дена.
- Пусни ме да ти бъда гост нощес!
- Без подигравки, просто си излез!
Горан не се отказа, на прага се изтегна.
Ламята замълча си и в ъгъла си легна.
..............
Падна вечер и звезди изгряха,
А двамата крилати огладняха.
- Храна аз няма да ти дам!
- Не бой се, аз си нося сам!
И всеки своя улов сам ядеше,
със другия нищо не делеше.
Така живяха, ден, два и неделя,
преди за говор сили да намерят.
- Защо не щеш ти да си вървиш?
- Защото чакам да се укротиш.
Ти да станеш моята змеица,
Заедно да си народим дечица.
Спаска малко се почуди.
- Какви са тия мисли луди?
- Луд съм аз по тебе от оня миг,
що зърнах във листака твоя лик.
Препираха се и спориха до късно,
А после всеки от залък си откъсна
И даде на другаря по съдба,
заживяха заедно след това.
..............
Така ламята Спаска и змеят Горан,
Създадоха си заедно змейски стан.
Живеят дружно вече много време,
А любовта във вените им дреме.
Тази приказка приключва вече,
Защото много авторът изрече.
Да оставим ние тез Горан и Спаска
На техните любовни змейски ласки.
От приказката имаме една поука,
която трябва да ви кажем тука.
Дори да си ламя и дива драка.
Някъде там, твоят змей те чака...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Личи си,че е от сърце и то от младо с кипяща кръв. 
