Приказка за ламята и змея
Страшилище змеят Горан бе известен
Всяваше ужас в ума на всеки местен.
Тичат да се крият кой където може
На гнева му огнен да не се изложат.
Горан бе змей със огнен нрав,
имаше характер вироглав.
Сега, през поля и през диви баири
бе тръгнал той невеста да си дири.
А нямаше такива, малко явно бяха
С други дракони надалеч летяха.
Горан на ни една не можа да се спре
Докато не зърна ламя в едно дере.
И тя видя го, и се ядоса не на шега.
Че туй дере владееше го само тя.
Срещу Горана скочи и с огън го заля.
А той отвърна и обгърна ги заря.
Така се пърлиха във огнени премени.
Преди да паднат на земята изтощени.
Върви си змейо, тук живея аз!
Просъскала му беше ламята.
А не ще ме ли земеш гост у вас?
Бе казал той тогава за отплата.
Спаска съм аз, върви оттук далече!
Ламята тука ядно го пресече.
Горан зоват ме и не се страхувам.
В пещерата с теб ще пренощувам!
- Върви си, иди търси змеица!
Аз съм тука странна птица!
- Змеиците не са ми по вкуса,
търся някоя да ми е по беса.
Така спориха, а после падна мрак.
Ламята скри се в гъстия листак,
а Горан остана сред гъстата дъбрава,
над тая случка сам да разсъждава.
На сутринта намери той следите,
така умело в тъмнината скрити.
На входа на пещерен се той показа
И думи „нежни“ му ламята каза:
- Върви си, това е моята пещера!
- Ще остана, бъди със мен добра!
- Никой не смее да остава с мене.
- Нямам аз къде пък да се дена.
- Пусни ме да ти бъда гост нощес!
- Без подигравки, просто си излез!
Горан не се отказа, на прага се изтегна.
Ламята замълча си и в ъгъла си легна.
..............
Падна вечер и звезди изгряха,
А двамата крилати огладняха.
- Храна аз няма да ти дам!
- Не бой се, аз си нося сам!
И всеки своя улов сам ядеше,
със другия нищо не делеше.
Така живяха, ден, два и неделя,
преди за говор сили да намерят.
- Защо не щеш ти да си вървиш?
- Защото чакам да се укротиш.
Ти да станеш моята змеица,
Заедно да си народим дечица.
Спаска малко се почуди.
- Какви са тия мисли луди?
- Луд съм аз по тебе от оня миг,
що зърнах във листака твоя лик.
Препираха се и спориха до късно,
А после всеки от залък си откъсна
И даде на другаря по съдба,
заживяха заедно след това.
..............
Така ламята Спаска и змеят Горан,
Създадоха си заедно змейски стан.
Живеят дружно вече много време,
А любовта във вените им дреме.
Тази приказка приключва вече,
Защото много авторът изрече.
Да оставим ние тез Горан и Спаска
На техните любовни змейски ласки.
От приказката имаме една поука,
която трябва да ви кажем тука.
Дори да си ламя и дива драка.
Някъде там, твоят змей те чака...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Свързани произведения
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...
Comments
-
!!!)))
-
LiaNik (И.К.) я гледай ти, какви неща се виждали... Иначе мерси. Още смешни (и не толкова смешни) има.
-
Отива ти да пишеш хумористично-закачливи романтични текстове...
Личи си,че е от сърце и то от младо с кипяща кръв. 
-
LiaNik (И.К.) хахаха, мерси. Убедена съм, че има по-добри поети тук, които могат да сътворят нещо по-хубаво. Ама аз толкова мога... Приветствам искреното мнение даже Романтиката не е много (като не разбирам, няма какво повече да пиша...)
Какво ми отива да пиша, я кажи? -
Имаш пет звезди, заради хубавата идея и реализацията и. Пък и лъха на романтика и то по специфичен начин и с много хумор и положителна ирония. Това си е друг вид стил, ала си ти приляга. Лично мнение. Поздрави,Бистре! И...ама ти отива да пишеш такива неща. Знам, че няма да ми се разсърдиш за искреното мнение...
-
troia (Катя Иванова) хахаха, мерсии
Ами ламята му стъпи на врата и така... -
Този змей Горан уж с лют нрав, а как романтично се обяснява в любов?! Браво на теб! Много весела и приятна приказка.
-
Хахаха, аз се радвам, че стихчето се хареса
Мда, генек, Мда -
Надявах се и аз, че ще се намери змей, който на Спаска любовни песни пей. Радвам се за Спаска
-
Защо е интересно ли?
-
генек (Георги Коновски) хахаха, що така мислиш?
-
Спаске, интересно е с теб.
Пардон, другото ти име Бистра май беше. -
palenka (Пепи) хахахаа, нали, нали? Една ламя да му стегне опинците
-
Всеки мъж е змей докато не попадне на някоя ламя! 😅!
Поздрав! -
mislitel (Георги Каменов) мерсии Яко стихче.
За продължението...
Хора, вие сериозно ли?
Имайте милост към един бездарен стихоплетец... -
Змей с змеица -
Кавалер и хубавица :=))
Пожелавам им дечица!
Поздравявам те :" -
Правете любов , а не война Така де, дови змейовете са наясно с нещата.
Сега чакаме продължение и за децата -
Хахаха, мерси хора.
Ми, искахте да има още от историята и нещо хубаво да се случи на горкичката ламя с добро сърце Имаше предложения да й намерим дракон, ама викам, че змей повече й отива за другар.
То малко стана като детска приказка, ама толкоз мога -
Ехааааа, хепиенд !!! Много съ радвам, чи тия двамата млади накрая на стихотворението съ помириха и съ взеха… Ей, таквизи змейове и лами и трябват на майка България - борбени, с огнен нрав и с мнооооого мънички Спасчета и Горанчета, плод на взаимната им, „изгаряща” (хъ-хъ, ейй, ама бива мъ в играта на думи, 'начи ) любов, които да щъпукат покрай тях ... В момента чувствителното, художническо сърчице на Stormwatch прелива от патриотични чувства и даже тупти в ритъма на Националния химн (туп-тутуп-туп- тутутуп ) …
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
