Nov 16, 2011, 2:45 PM

Природата

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Там, на юг, слънцето пече,

гали с нежност всички градове,

милва с нежност твоето лице

и птички радват цялото небе.

 

Ала на север далеч не е така,

студена зима идва отсега,

снежни топки от вода

ще ни затрупат през нощта.

 

И така на сутринта

всичките деца

ще излязат от света

на компютърната мания,

топло ще се облекат,

ще излязат веднага,

за да се втурнат във игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Даскалов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...