Nov 16, 2013, 9:02 PM

Притча за вълка 

  Poetry » Other
775 0 1
Прегърнал самотата си
като любима,
препускаше през дните си
небрежно,
а в нощите
се сливаше с тъмата
и разговаряше
с луната,
смирен пред нейната
сияйна нежност.
Ранен,
веднъж едва ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??