Признание
ПРИЗНАНИЕ
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта.
Не беше за това, че вече мога
Да видя красотата на покоя.
Гол бих бил с теб. Сега съм с тога.
Без нея нямаше да бъда тоя –
Играчът, който губи всичко, за да се запази:
Оглежда се в чаши, в зарове, в лъжи.
В пари и вещи, в евтини любови и в екстази,
Но не и в теб. Защото ще боли.
Трябва много смелост да поникнеш.
Да възвестиш като камбана, че си тук.
Не беше затова, че те обичам.
Беше затова, че... съм съпруг.
И друго беше – че си тръгнах.
Без да изрека копнежа на сърцето.
Беше страх, че в тебе зърнах
Част от рая на небето.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
