Признателно
Обичам неговия поглед,
когато мъдро сключи вежди…
Когато дланите му силни
държат ме, за да не потъна…
Обичам дрезгавия глас,
когато шепне ми в косата…
Когато мощното му рамо,
подкрепя ме, за да не се удавя…
Обичам и когато плача,
защото често бъркам аз по пътя
и знам, че неговият мъжки разум
не ще остави ме да се изгубя!
© Манипулирам All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
