Прочети душата ми,
голямото необятно море.
Обикни тъгата ми
и цялото мое сърце.
Прочети душата ми,
прелетното синьо небе.
Избърши сълзата ми,
дето се стича тъжно по моето лице.
Прочети душата ми,
тъжна се лута сама.
Протегни ръката си,
отдръпни я от цялата тази тъга.
Прочети душата ми,
чистата, непорочна сълза.
Умъртви тъгата ми
и удави я убийствено в радостта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
