Продължение...

Poetry » Civic

915 0 0

131/О, спомням си за “онуй време”,

когато карах волварлък

и искахме да разбереме,

ще бъдем - или сме карък!

Щастливо време за мен беше -

най- хубавото предстоеше!

Това бе първия ми кръг,

със къпане и рибарлък!

Сега за него ми е болно,

че без възвратно отлетя,

че много пратихме с цветя,

ако описвам протоколно!

Не може времето да спре

то всички ще ни събере!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0