Пролет с дъжд във очите
Птича песен и валс на глухарчета.
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла.
Да съм обичана, потребна и нужна.
Не го ли намирам, какъв ли е замисъла,
все още на този свят да съм жива.
Трепкам. Сълзя. Вия си листите.
Спомени. Минало и настояще.
Някъде в мене са още крилете.
Някъде може би изгубих мечтите.
Пак ще е пролет. Ще цъфнат липите.
Птици ще вият гнездата под стрехите.
Моето празно и пусто от липсите,
само с дъжда, ще капчука в очите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
