Apr 22, 2022, 11:39 AM  

Пролетен калейдоскоп 

  Poetry » Other
175 5 6

ПРОЛЕТЕН КАЛЕЙДОСКОП

 

Не се запитах докъде ли

могла би любовта да стигне.

С червени облачни къдели

прескача снегоядът диги.

 

И планината мръснобяла

съдира снежната си кожа.

Накипря се пръстта примряла

в зелен брокат и лак дъждовен.

 

През притъмнените прозорци

нахлува мълком светлината,

поръсва смръщените хора

с прашинки слънчева позлата.

 

Лицата грейват – уморени

от смог и дъх на студ и зима.

Заливат шарени премени

паважите, пленени в синьо.

 

Магията на тази пролет,

очаквах дълго – да се сбъдне!

Прати ми, Боже, дълъг полет,

след който няма да е тъмно.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??