Усмихна се слънцето, разплака капчука,
над земята лъчи разпиля.
Стопи и снега, всичко затрупал,
и сякаш градът оживя.
Събуди цветята, пчелите и птиците -
пръсна златни лъчи.
Врабчетата рошави стопли по жиците -
наредени сиви синци.
На всичките влюбени надникна в очите
запали искрици любов.
На капчука ревлив избърса сълзите,
и светът грейна пролетно нов.
© Валка All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
