Усмихна се слънцето, разплака капчука,
над земята лъчи разпиля.
Стопи и снега, всичко затрупал,
и сякаш градът оживя.
Събуди цветята, пчелите и птиците -
пръсна златни лъчи.
Врабчетата рошави стопли по жиците -
наредени сиви синци.
На всичките влюбени надникна в очите
запали искрици любов.
На капчука ревлив избърса сълзите,
и светът грейна пролетно нов.
© Валка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
