Feb 12, 2025, 12:20 PM

Пронизващо, до болка...

  Poetry
362 0 0

Когато тръгвам пак по земни пътища,

аз пак подклаждам огъня "живот".

Забравил как пред мене зеят срутища

и жадно чакат сетния ми зов.

 

И дебнат всепронизващите бедствия

във свойте мрежи да ме уловят.

Човек съм, сякаш Второто пришествие

е мой другар до костите познат.

 

Нали преминах вече през жаравата

на триста клади, струпани за мен.

Горях и виках, молех се – забравата

да ми даде отсрочка поне ден.

 

Една зора да срещне пак очите ми,

една мечта в душа да се роди.

Да скрият бурни дъждове сълзите ми,

а после в пепел – плът да се стопи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...