Feb 12, 2025, 12:20 PM

Пронизващо, до болка... 

  Poetry
88 0 0
Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия
във свойте мрежи да ме уловят.
Човек съм, сякаш Второто пришествие
е мой другар до костите познат.
Нали преминах вече през жаравата
на триста клади, струпани за мен.
Горях и виках, молех се – забравата
да ми даде отсрочка поне ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??