Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия
във свойте мрежи да ме уловят.
Човек съм, сякаш Второто пришествие
е мой другар до костите познат.
Нали преминах вече през жаравата
на триста клади, струпани за мен.
Горях и виках, молех се – забравата
да ми даде отсрочка поне ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up