Просто ей така
Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим,
на суетата – с белите фасети.
Ни с навика да плачем за пари,
а после да ги хвърлим за салфетки.
Не мога да се впиша в общество
от принцове с изгладени костюми,
красавици, раздаващи любов
срещу една прилично блага… сума.
С деца, които плачат за таблет,
с таблетите, изместили живота,
със зърнения хляб и био мед,
с идеята за питомни животни.
С проекти за изкуствен интелект,
с роботи,
с телефони и
със вещи,
където май е срам да си човек
и просто ей така … да си живееш.
© Деница Гарелова All rights reserved.
