Утоли ù жаждата,
обикни бодлите
в плътта си.
Изтърпи кратката
си болка -
можеш го...
Не я късай обаче,
по-красива е жива,
с неразцъфнали
тайни...
От уханието ù
ще се излекуваш -
омайно
и нежно е...
Дори да не
зараснеш,
обичай я такава,
каквато е
създадена.
В замяна тя
ще ти даде
листче
от себе си...
© Ивелина каменова All rights reserved.