Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда,
но чувам гласа им и звънкия смях.
Това че ги няма е само заблуда!
Аз сутрин разказвам съня си на тях.
През моя прозорец Луната е млада
със цвят мандарина и пулс ускорен
и чува се нейната нощна балада
в минорно звучене за идния ден. ...