Прозорец
Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда,
но чувам гласа им и звънкия смях.
Това че ги няма е само заблуда!
Аз сутрин разказвам съня си на тях.
През моя прозорец Луната е млада
със цвят мандарина и пулс ускорен
и чува се нейната нощна балада
в минорно звучене за идния ден.
Узряват по нея стотици копнежи
на влюбени двойки и малки деца.
Навързва небето с оранжева прежда
и свети, и свети във всички сърца.
През моя прозорец се вижда морето –
приспива вълните. Любовно мълчи.
Аз пиша по залеза нежни куплети.
А моят прозорец са мойте очи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
