Прозорец
Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.
Моят прозорец е с изглед към Рая.
Аз махам на татко. И другите там.
Изпращам целувки. Изглежда съм луда,
но чувам гласа им и звънкия смях.
Това че ги няма е само заблуда!
Аз сутрин разказвам съня си на тях.
През моя прозорец Луната е млада
със цвят мандарина и пулс ускорен
и чува се нейната нощна балада
в минорно звучене за идния ден.
Узряват по нея стотици копнежи
на влюбени двойки и малки деца.
Навързва небето с оранжева прежда
и свети, и свети във всички сърца.
През моя прозорец се вижда морето –
приспива вълните. Любовно мълчи.
Аз пиша по залеза нежни куплети.
А моят прозорец са мойте очи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Ники
-
Красиво!
-
Много ви благодаря за вниманието!
-
Красиво...
-
Чудесно!
-
Браво, Дени! През твоя прозорец ти имаш достъп до всичко онова, което подхранва твоята вдъхновена поезия! Нека нежните ти куплети да доставят радост на читателите ти! Поздравления!
-
Колко хубаво е да надзърна през тях. Всичко е магично, Дени! Благодаря, че сподели.
-
Дени, прекрасно е да имаш такъв “прозорец”, но още по-прекрасно е да можеш да “виждаш” през него. А ти го можеш, и още как...!!!
-
Мое е удоволствието, че сте се спряли! Благодаря!
-
Имаш най- чудният прозорец... и той е в сърцето ти, Дени!
-
Отново шедьовър!
-
"Навързва небето с оранжева прежда" Ако всички луди са като теб ..
-
Благодаря ти, че и на нас разказа съня си по този очарователен поетичен начин, Деничка!🤗💟😃
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
