Jan 4, 2018, 12:52 AM  

Пълнолуние

791 10 24

Луната прелива. Искряща утайка
пълзи към балконите прашно-панелни
и гали със пръстите нежни на майка
косите на тъй уморения делник.

 

Лъчите се шмугват във спящи прозорци
и с тюлните сенки играят театър,
а в спалните кротко унесени хора
сънуват дъха на приморския вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Редактирано.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...