Пърчан и Пèро
Пърчан пръсти преплита,
проблем голям разплита.
Пръчът Пèро предàри.
Пръхти, двора прелита.
Прозорец с рога потрòши,
през глава се пребЪта*.
Цяло село придойде
на пърчанова порта.
През плет съвети дава:
- Прати го при дядо му Пръчо
пръчът, де на небето вече подсмърча!
- И при баба му Пръчана, що нявга
изяде боба от тигана...
- Той на тях прилича,
чакай да те заобича...
Белобрад дядо продума:
- Коза му трябва на пръча!
Пърчан на пазар затърча.
Първата коза купи.
Пръфка я кръсти,
у дома я закара.
Щом я Пèро съгледа
притихна и се укрòти.
До дувара при Пръфка легна,
крака си дълги протегна.
Пърчан се много зарадва,
в изба се бързо завтече.
Вино и ракия изнесе,
на всички в чаши раздаде.
Акордеон червен разпери
и си песен захвана:
Спи ми спи, Пèро
златна душице!
И ти, Пръфке
бяла умнице!
Да ми народите дечица,
дечица, още яренца!
Всички до едно бели,
бели, още пухкави!
Да ми блеят вечер до къщето,
да ми радват сърцето!
Да ме чакат сутрин пред вратата,
да ми стоплят душата!
________________________________
- * - ПребЪта - търкаля( диал.)
© Хари Спасов All rights reserved.
Но определено си струва 
