Първа метастаза
Изваях арки:
бели, лилави, зелени,
в каквито искаха цветове
в кътчета
на души, където
никой не смееше да надникне
втори далечни,
и трети близки
в първи чужди.
Издигнах ги с ръцете си,
(съвсем сама)
а с тях и лиянени стени,
на някому нужни
(на други - не),
защото те си нямаха сърце.
И колко глупави да бяха те:
със своите шипове издраха ме,
съблякоха и нанизаха като шишове
техните грехове
върху колабиралите ми дробове.
А после най-безсрамно изкашляха
своите ядове върху моето лице;
"Оставете ме:
аз съм в безсъзнание,
нямам нужда от дефибрилатор,
ни от трахеостома;
показателите са ми в норма;
само ми върнете възглавниците..." -
виках им отстрани, но не чуваха,
докато не влязоха
други непознати души;
изблъскаха ги
и бързо сложиха тялото ми настрани...
Сложиха ми нещо -
лекарство в игли, или чужди лияни;
паметта ми гори, лъже ли,
че когато се събудих
арките бяха срутени,
и от бездомниците
нямаше никакви следи.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
