И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна,
в очите ми се вглежда зрелостта,
все повече на себе си приличам,
все повече разбирам любовта...
защото тя е всичко. Няма друго!
Откривам я в най-малките неща.
Сам Бог превръща дните ми във чудо
и всеки ден е път към любовта!