Feb 20, 2021, 7:40 AM

Пътуване с теб 

  Poetry » Love
390 1 3

Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго, 

че даже тишината да ни слуша, 

как тялото с душата ти ме пълни

и бавно, много бавно ми се случваш. 

Сълзите си прибирам под клепачите. 

(Достатъчно валя от тази мъка.) 

С блаженство, от душа да ме разплачеш! 

Плътта ти да се слее с мойта плът! 

Мълчи ми се дотолкова, че искам 

с ръце да заговоря аз по тебе. 

Гласът ми да е вдишване отблизо, 

с целувките безброй да спирам времето... 

И някъде по пътя на живота ни, 

да се обърнем, за да видим заедно, 

че пак вървим, уверено в посока - 

любов, едно пътуване безкрайно... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??