Sep 26, 2017, 9:06 PM

Пъзел

  Poetry
551 1 10

Усмихваш се на грешки и провали...

И плачеш от щастливи мигове.

Държиш се строго с хората любими!?

На чуждите помагаш от сърце.

Все търсиш! Хора незаменими...

По хороскопи живота си редиш.

С приятели по план събираш.

Не смееш мигновенно да решиш

да сториш нещо щуро, откачено, диво...

Продали сме се за пари.

Със времето мечтите сме продали!

Децата учим да мълчат.

Дали и правилно това което правим?

Безлики хора да останем.

Живота си на пъзел да редим.

И от своето квадратче щастие да губим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен съм със теб Веси!До нови!Хубава вечер!
  • Всеки реди сам този пъзел, Ачо. Поздравления за темата и за изпълнението!
  • Така си е Пепи!До нови!☺☺☺
  • По правила живеем, да ги нарушим не смеем..... а по някога трябва... в добрия смисъл на думата! Привет, Ачо!
  • Жалко е но е така!Благодаря Васе !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...