РАБОТНИЧЕСКА

Ето тук димяха комини.

                                               Завод.

Вървяха автобуси с работници

Един подир друг –

            смяна след смяна:

                                               Народ.

Сега е мъртвило.

Цигани

            влачат железа

                        ръждиви

                                   и носи се звук:

чук хидравличен      

                        разбива бетона.

Автобусите

            един подир друг

                        в депата за скрап

                                               заминаха.

И хората също...

Но няма депа за скрап

                        за душите човешки!

И пак този звук:

                        Трака-трак, трака-трак ...

Зловещо кънти този звук –

                        на погребение

                                               някак си...

                        ***

А вечер

            излиза Водач на народа

                                    по телевизията

                                                           и казва:

Ние ви водим

                        напред – към Европа.

Ще разрушим статуквото!

Ще изградим

            ефективна

                        и модерна Държава!

Да, уважаеми,

                        имате право

                                    да махнете старото.

Да!

Но къде е строежът

                                    на новото,

                                                           бъдното ...                

Къде е поминъкът,

                        хлябът на хората

                                   в тази нова държава?!

Знаем, вий друго ще кажете:

„Сега имаме:

            Свобода, Демокрация, Равенство!...”

Да!

            Имаме!

            Имаме думи красиви

                                   достатъчно...

Ала щом коремът

                        се свива

                                        от глад

и когато

            се върнем вечер капнали,

и в очите

            на децата си

                        прочетем

                                   въпроси безброй:

            за Живота,

                        Равенството

                                    и Демокрацията –

въпроси

            без отговор –

                                    става ни

                                                тягостно!...

Защото разбираме

                        с всеки нов ден

                                               и все по-ясно

            на свободата

                                   житейската драма:

Там –  

            дето има Мизерия,

                                    Демокрация

                                                           НЯМА!

април, 2012 год.