Работническа
РАБОТНИЧЕСКА
Ето тук димяха комини.
Завод.
Вървяха автобуси с работници
Един подир друг –
смяна след смяна:
Народ.
Сега е мъртвило.
Цигани
влачат железа
ръждиви
и носи се звук:
чук хидравличен
разбива бетона.
Автобусите
един подир друг
в депата за скрап
заминаха.
И хората също...
Но няма депа за скрап
за душите човешки!
И пак този звук:
Трака-трак, трака-трак ...
Зловещо кънти този звук –
на погребение
някак си...
***
А вечер
излиза Водач на народа
по телевизията
и казва:
Ние ви водим
напред – към Европа.
Ще разрушим статуквото!
Ще изградим
ефективна
и модерна Държава!
Да, уважаеми,
имате право
да махнете старото.
Да!
Но къде е строежът
на новото,
бъдното ...
Къде е поминъкът,
хлябът на хората
в тази нова държава?!
Знаем, вий друго ще кажете:
„Сега имаме:
Свобода, Демокрация, Равенство!...”
Да!
Имаме!
Имаме думи красиви
достатъчно...
Ала щом коремът
се свива
от глад
и когато
се върнем вечер капнали,
и в очите
на децата си
прочетем
въпроси безброй:
за Живота,
Равенството
и Демокрацията –
въпроси
без отговор –
става ни
тягостно!...
Защото разбираме
с всеки нов ден
и все по-ясно
на свободата
житейската драма:
Там –
дето има Мизерия,
Демокрация
НЯМА!
април, 2012 год.
© Димитър Ганев All rights reserved.
