Рай за луди и скитащи
Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли?
Като музите греят край мене студени души.
Колелото ми взел, се изниза Пегасът - по капли,
че безкрил е. Щом литне с метлата, то пътя греши.
Как да помня, кажи ми, когато отдавна забравих,
как изглеждат тревите, зелената лудост на май,
затова след три среди побъркани, литвам наляво,
и дано там намеря за луди и скитащи рай.
--------------------------------------------------------------------------------------------
* - Cъклет- Досада
© Надежда Ангелова All rights reserved.
