Райски копнежи по Ада
На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава.
Носи дръзка полà от дантела,
под която бедрата ѝ светят.
Същността на живота приела,
всеки смъртен за грях ще подсети.
Разкопчава си третото копче
с най-небрежния жест на девица,
за да може без ръб да наточи
на клюкарките злите езици.
Като ябълка райска ухаят
всички нежни извивки по нея.
Късна дяволска страст ще познае
всеки който за ласки копнее.
Тя върви – разкопчана и боса –
недописана още балада...
Криволичещ тегел от въпроси,
или – просто покана за Ада!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
