Рани
/в съавторство с Ани Димитрова/
Ани:
Колко време отне ти да станеш добра
във това да задържаш сълзите горчиви...
колко време отне ти да станеш скала
и очи да затваряш пред многото сиво?
Мая:
Не въпрос, чувам стон приглушен на каторжник –
окован вик, изгубил гласа си възторжен.
Не е времето мяра за мъдрост и сила
ако язва пулсираща в теб е загнила.
Ани:
Не е вярно, че раната просто умира,
тя оставя във времето своите белези,
ако тези следи в миг отново пулсират,
значи нямат достатъчно мъдрост във себе си!
Мая:
Най-дълбокия разрез преди да зашиеш,
трябва сам сол в ядрото горящо да втриеш!
Все едно нажежен шип в сърцето се впива,
там смъртта ражда цвят в най-мъгливото сиво.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
