Рани за спомен
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна
е въздух продупчен луната
не стене
а как им се иска
да могат да сбъднат
съня си
ръцете ни
пулсиращо хладни
от нежност
© Геновева Христова All rights reserved.
Oct 6, 2009, 9:48 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
=отдавна горчи=... но в твоя стих не горчи,мила....приятно е да те чета...изразяваш се толкова хубаво
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
