Рани за спомен
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна
е въздух продупчен луната
не стене
а как им се иска
да могат да сбъднат
съня си
ръцете ни
пулсиращо хладни
от нежност
© Геновева Христова All rights reserved.
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна
е въздух продупчен луната
не стене
а как им се иска
да могат да сбъднат
съня си
ръцете ни
пулсиращо хладни
от нежност
© Геновева Христова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...