Аз не искам вече да търся,
а ми е рано още да спра...
Отнемат ми понякога смисъла,
но си го връщам после сама!
От щастлива звезда съм орисана -
да виждам пред мене целта,
да чувствам винаги силата
на пораснала вече жена!
Компас за посоките - ето сърцето ми,
карта за пътя - мойта душа,
макар да е тъжно, още да търся,
много е рано днес да се спра!!!
© Мартина Кирилова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръщам те с усмивка