Рапсодия на крушово листо
РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо,
и тръгнат си гълтачите на огън
след скърцащия за коне фургон,
и клоунската шапка с двата рога
потъне в пламналия хоризонт,
и глутницата градски помияри
на спирката се скрие от дъжда,
и левът на световните пазари
се просне, изпързалян по леда,
в любимата ми Шишкова градинка,
като че ли след пладнешки грабеж,
да седна пак – без пукната стотинка
във черквата да пална къса свещ,
какъв ти цирк? – животът бе фиеста,
умело дирижиран карнавал,
и – фокусник! – живея с две и двеста,
ала, като че ли, не съм живял,
ще се кача след клоуна на баира,
наметнал вехто есенно палто...
И в идещата зима ще ви свиря
рапсодии на крушово листо.
© Валери Станков All rights reserved.
