yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
Nov 16, 2021, 2:39 PM  

Разплитане на зимната тъга 

  Poetry » Love
559 10 11

РАЗПЛИТАНЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА

Отиваш си като дъжда –

притихнал в мократа си шуба.

По портата изби ръжда

и пътят в храстите се губи.

Зачерквам с драматичен жест

чадъри, фасове и къщи.

Сърдит ли си пристигнал днес –

и утре пак ще си намръщен.

Крадецът няма как да спре

да ме преджобва – за монети.

И листопадното море

не къта пристан за поети.

Щом не обичам да тъжа,

да мъкна канари от скърби,

защо повярвах във лъжа

и в тържеството ѝ оскъдно?

Приижда зимната печал –

сред кал, бодили и омраза.

Светът ще стане скоро бял.

По-тих без теб. И много празен.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, приятели, хубав да е денят ви
  • Поезия си!...
  • Ако само оценям със звездички, пак се брои че съм го харесал, нали...
  • Липсва само едно единствено нещо -
    аудиопрочит.☺
  • Прекрасно е! Никой не може да избяга от своята същност, но без кал, бодили и омраза наистина светът би бил по-добро място за живот, а липсата на любов наистина оставя чувство на празнота.
  • Харесва ми много, без изобщо да си падам по любовната поезия. Но това е защото виждам и чета класически стих и много интересни литературни фигури, например "Защо тогава да тъжа - да мъкна канара от скърби?"
  • Валенце...
  • Уау, страхотно е, Валя! Разкошотия! В любими!
  • Като картина е!
  • Успяла си да "нарисуваш" красота, дори и насред тъгата! Поздрав, Вале!
  • Тъжно, но много ми хареса!
Random works
: ??:??