Разплитане на зимната тъга
РАЗПЛИТАНЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА
Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест
чадъри, фасове и къщи.
Сърдит ли си пристигнал днес –
и утре пак ще си намръщен.
Крадецът няма как да спре
да ме преджобва – за монети.
И листопадното море
не къта пристан за поети.
Щом не обичам да тъжа,
да мъкна канари от скърби,
защо повярвах във лъжа
и в тържеството ѝ оскъдно?
Приижда зимната печал –
сред кал, бодили и омраза.
Светът ще стане скоро бял.
По-тих без теб. И много празен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
