Dec 26, 2008, 8:09 PM

Раздвоен

1.1K 0 1

Попил дъжда на разочарованието,

не малко пъти гмурках се във свят измислен,

не малко пъти плувах в море от видения,

не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!

Мрак и светлина, плач и смях,

не малко пъти ставах жертва на раздвоения.

Реалност и въображение се сливаха в едно,

не усещах ден ли е, или е нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...