Фрагмент от теб
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка.
През прозореца глад
сладострастно тежи.
Аз поглеждам смутено
във картината си.
Три замаха,
от света ми - изчез!
След последна целувка,
във рамка.
А навън дъжд вали.
София,
есен
15 септември 2013
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
