Jul 26, 2007, 12:57 AM

Раздялата

  Poetry
1K 0 1

                        РАЗДЯЛАТА



           Тръгвам си аз... тръгваш и ти,
           помежду ни само спомени остават
           и от тях може би мъничко боли.
           А бяхме толкова щастливи,
           но ревността двама ни победи.
           Много хора на пътя ни заставаха -
           с нечисти помисли и подли лъжи,
           много пъти побеждавахме ги,
           докато накрая не предаде се ти...
           Събираме се, разделяме се
           и докога ще продължаваме така?
           Мисля си, че вече това е краят,
           прекалено груба стана нашата игра.
           Не се рови във пепелта -
           там няма да намериш огън,
           знай, свършено е с любовта
           веднъж щом чу от мене сбогом!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...