Разговор с дявола

Защо си тъжен, дяволе?

Нима вече ти е самотно?

Нима и ти най-после почуства вина

за тези страдания, за тези твои злини?

Нима очите ти започнаха да копнеят,

нима и те искат да узнаят

какво правят капките сълзи?

Нали ти вся злото,

а сега страдаш, защо, дяволе, кажи?

Нали ти създаде греха и вината,

а сега проклинаш и тъжиш.

Нали ти създаде тези огньове,

а сега защо в тях сам гориш?

Нима вече този ад не те прави щастлив,

нима и ти искаш да почустваш болка

и когато се радваш,

тогава да се почустваш наистина жив.

Нали си имаш злото,

никога не ти е била нужна обич

и сега не ти е нужна, според мен.

Нима вече си уморен

и копнееш за онзи ден,

деня, в който и ти ще живееш,

и ти ще видиш светлина.

И теб ще те огрява слънце, очите, те ще се радват,

че са спасени от таз тъмнина.

Но и да искаш, дяволе, не можеш,

ти пак ще копнееш и пак ще мечтаеш.

Богът на мрака си ти,

от кал и пепел правиш всички души,

твои са лъжовните сълзи

и онази престорена нежност.

Ти уби в душата всяка красота, всяка невинност.

Нима, дяволе, съвестта те боли,

нима и кръвта в теб почуства вина

и сега и тя дори иска да кърви?

Или със страданието, с лъжите си станал едно цяло

и пак трупаш в себе си лъжи след лъжи?

И нима сърцето ти се превърна в камък,

никога не усеща болка и вина

и никога не тъжи.

Но нима вече ти омръзна

да бъде твое нищото и неживото

и да си под онова слънце, което грее,

на мъртво ледени лъчи?

Сега защо не говориш

отговори ми, дяволе, не мълчи?!

Милан Милев

13.11.08