Красива приказка със жар
разказва старият чинар.
Насрещен път. Лисича диря.
Денят крещи, обезумял.
Щурец безмълвна песен свири –
в бездушна обич занемял.
Той знае всъщност, че умира.
Червени макове пламтят.
Милее слънцето. И спира
на този път, от страст трептящ.
Притихнал, вятърът провира
в земята жадна поглед син.
Извечни облаци бродира
върху небесния пчелин.
© Плами All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
