Красива приказка със жар
разказва старият чинар.
Насрещен път. Лисича диря.
Денят крещи, обезумял.
Щурец безмълвна песен свири –
в бездушна обич занемял.
Той знае всъщност, че умира.
Червени макове пламтят.
Милее слънцето. И спира
на този път, от страст трептящ.
Притихнал, вятърът провира
в земята жадна поглед син.
Извечни облаци бродира
върху небесния пчелин.
© Плами All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
