За четири часа съм лъв,
а другите двайсет съм мишка.
За някой съм екшън роман,
за други съм евтина книжка.
За десет секунди съм пръв,
а сетне години последен.
Усмихвам се само веднъж
на празник, аванс и заплата.
Край мене гъмжи от лъвици,
романи се вихрят безчет.
Напъват се лакти за място,
дежурни усмивки блестят.
Не искам да бъда различен,
не искам да бъда комик.
Такъв съм си - друг, атипичен,
в хамбара набутан лирик.
07.10.2021г.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
