Разминаване

Dec 25, 2019, 12:16 AM

Poetry » Love, Phylosophy

526 4 2

Аз няма да се боря за любов.

Отказвам. Ако ще и в самота,

да легна там на смъртния си одър,

и най-подир във вечност да заспя.

Когато да си спомням ще е мъчно.

За туй, че се разминахме ужасно.

Че нямахме един и същи път,

на сбъдната в живота ни прекрасност.

Не пихме двама заедно кафе.

И нямахме вечеря, романтична.

Не се държахме с влюбени ръце.

Не се целуваме в нощта ни еротична.

Не сляхме и телата си в едно.

Не се погледнахме в очите право.

Сърцето ми без твойто е самО.

Душата ми при дявол отлетяла.

Разминахме се толкова нечестно.

Проклеха ме да бъда вечно сляп.

Да бъда вечно в пълна неизвестност.

И все, добре дошъл на оня свят...

Danny Diester

(Стихопат.)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mimoza20 (Мария Николова)

2019-12-25T13:55:53+02:00

Пробождащо и с тъга написани думи! Искрено и завладяващо умение за пресъздаване на чувства, ситуация ! Похвално !
Hathor (Геновева Симеонова)

2019-12-25T13:26:24+02:00

Ехо, засмей се и аз съм сама, излез навън - животът е прекрасен и е един. Пълно е със самотни хора, там някъде в тълпата има надежда и много любов...