Размисли

Dec 4, 2007, 11:27 AM

Poetry » Other

753 0 2

Размисли

Аз знам,

когато вече няма да ме има,

капките на зимата

пак ще се топят

безимено,

ще падат безтегловно,

ще късат жиците на времето.

Небето

ще е пак

красиво и оловно,

натежало от любов

преди разсъмване.

Напролет

стръкчета коприва

ще жилят безпощадно,

до сбъдване

на чаканото лято.

Земята

под разцъфнал похлупак

ще е щастлива,

щом нежността

на ветровете има.

А аз някъде...

в капчица роса ще бъда,

или в очите на изгряваща звезда.

Но жива в своята присъда,

защото ви остявям любовта си...

Please sign in with your account so you can comment and vote.