Размисли
Размисли
Аз знам,
когато вече няма да ме има,
капките на зимата
пак ще се топят
безимено,
ще падат безтегловно,
ще късат жиците на времето.
Небето
ще е пак
красиво и оловно,
натежало от любов
преди разсъмване.
Напролет
стръкчета коприва
ще жилят безпощадно,
до сбъдване
на чаканото лято.
Земята
под разцъфнал похлупак
ще е щастлива,
щом нежността
на ветровете има.
А аз някъде...
в капчица роса ще бъда,
или в очите на изгряваща звезда.
Но жива в своята присъда,
защото ви остявям любовта си...
© Теди Савчева All rights reserved.
