Разстила езерото лек покой
Разстила езерото лек покой
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной
невидими девойки плуват там,
и приказки разказват си безброй,
от дълбините бликва чуден храм.
И приказки разказват си безброй
русалки за мечтаната любов.
Усещам аз смеха им – милва той
душата ми със зов и благослов.
Усещам аз смеха им – милва той
брега на влюбеното ми сърце.
Разстила езерото лек покой
и в него виждам твоето лице.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
